Прочит: Марк 1:35-38
„А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.“
(Лука 5:16)
Повечето хора искат да работят в среда на активно общуване и желанието за уединение може да се сметне за странно. Но „странните“ хора са тези, които могат да донесат промяна.
Много от нас предпочитат да са част от колектив. Трудно издържаме да сме сами. Не знаем какво да правим насаме със себе си или просто мислим, че изпускаме нещо. Може би се притесняваме от собствените си мисли. Защо се страхуваме да останем сами?
Исус често се усамотяваше и се молеше. Ако Той, Божият Син, се нуждаеше от усамотение, колко повече – ние, които сме заобиколени от шум? Ако следваме Неговия пример да оставаме насаме, да мислим и да се молим в тишина, духът ни ще се възстановява и ще бъдем по-пълноценни.
Молитва: Боже, помагай ни да намираме време за усамотение, в което да растем в Твоето присъствие. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: В усамотение духът ми може да се възстанови.
Тандо Мек (Зимбабве)
Да се молим: ДА НАМЕРИМ МИР В УСАМОТЕНИЕТО.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар