Прочит: Римляни 6:1-11
„Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото…“
(Римляни 6:5)
Всички бяхме в шок, когато разбрахме, че три деца от нашата гимназия са загинали в катастрофа само дни преди да се дипломират. Бях преподавала на две от момчетата. Очите ми бяха пълни със сълзи, докато отивах към училището на следващия ден. Молех се за семействата, за приятелите им и за това да мога да успокоя останалите ученици. Не исках да разберат, че съм плакала, затова, когато слязох от колата, изтрих сълзите си и се опитах да изглеждам силна.
По коридора ме срещна моя ученичка, която явно забеляза подутите ми и зачервени очи. Спря ме и ми каза тихо: „Мисля, че се нуждаете от прегръдка“. Прегърнахме се и си поплакахме заедно. Нейната постъпка ми показа, че мога да изразя скръбта си.
Разбрах, че да сме силни в трагедията, не означава да крием тъгата си. Ние, християните, знаем, че дори в най-трагичните моменти можем да не отпадаме, защото сме уверени, че смъртта не е краят. Когато скърбим, това обещание, дадено чрез Христовата смърт и възкресение, ни носи надежда и ни помага да устоим.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за Твоя Син Исус Христос, Който с възкресението Си ни показа, че смъртта не е краят. Амин.
Мисъл за деня: Силата ми идва от Господа.
Джил Алън Мейш (Мериленд, САЩ)
Да се молим за: ГИМНАЗИСТИТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар