Прочит: Лука 10:1-12
„… завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук.“
(Деяния 17:6)
Някои от съседите ни паркират колите си от едната страна на пътя, който се намира на възвишение. Който иска да мине оттам, трябва да навлезе в насрещното движение, за да ги заобиколи, без да има и най-малка представа дали отсреща идва кола. Това превръща шофирането в нашия квартал в истинско приключение.
Ето един прекрасен пример за живота ни с Бога. Вярата не е за малодушните. Ние сме предизвикани да предприемем едно приключение, без да знаем какво точно ни очаква. Не разполагаме с карта, а трябва на доверие да продължаваме напред. Разбира се, рискът не е като този при евентуална катастрофа, но не можем да се надяваме на спокоен живот.
Нямаме добра видимост към предстоящите събития, но вярата ни прави силни и смели. Това, което е приготвил Бог за нас, е много по-добро от всичко, за което можем да копнеем. Винаги съм вярвала, че сериозният християнски живот е приключение. А то си струва, стига смело да го започнем.
Молитва: Утешителю, давай ни смелост да Те следваме, макар да не виждаме всичко по пътя пред нас. Амин.
Мисъл за деня: Вярата изисква смелост.
Нанси Джонсън (Джорджия)
Да се молим: ДА СМЕ ТВЪРДИ ВЪВ ВЯРАТА.
Остави коментар