Следи

Прочит: 2 Коринтяни 5:16-21

„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“

                                                                                   (Яков 1:17)

Градът ни беше засипан от невиждана снежна покривка. Когато излязох навън, видях следи от животни, които никога не бях виждала в нашия район.

Припомних си един момент от моя живот, когато трудностите ме бяха притиснали с огромна сила, също както навалелия сняг. Чаках сама в коридора на болницата, когато ми съобщиха, че при операцията на майка ми са ѝ открили рак. Хирургът си тръгна и при мен дойде една приятелка от църквата, която ми каза: „Реших, че имаш нужда да поседя малко до теб“. Мълчанието от първоначалния шок бързо премина в ридание, когато я прегърнах. Нейното присъствие беше това, от което най-много се нуждаех в онзи момент. Но колко пъти съм приемала доброто отношение като даденост? Дали проявите на доброта не са били като стъпките от онези животни в снега – видими едва когато трудностите „засипят“ живота ми?

Всеки ден се случват неща, които доказват Божията любов към мен. Когато съпругът ми ме целуне по бузата, когато синът ми каже „Обичам те“, когато си говоря и се смея с нашите съседи, аз се чувствам обичана. Снегът се топи, но аз искам да запазя „следите на любов“ в живота си.

Молитва: Боже на утехата, помагай ни всеки ден да виждаме проявите на любов, които Ти ни подаряваш. Нека никога не приемаме за даденост хората, които си изпратил в живота ни и които ни обичат. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще оставям следи на любов и доброта в живота на хората около мен.

Шанън Хейл (Мисури)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА НЕИЗЛЕЧИМО БОЛНИ.

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.