Прочит: Притчи 4:10-18
„Защото този Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.“
(Псалм 48:14)
Ходя да се катеря в горите на тихоокеанския северозапад и често обърквам маршрута. Някои пътеки изглеждат проходими, но в един момент се стесняват или свършват и аз оставам изгубен. От опит съм разбрал, че най-сигурният начин е да следвам маркировката стриктно.
Като се замисля за живота си, често съм обърквал посоката. Игнорирайки приятелските съвети и опитвайки се да се справя сам, съм вземал грешни решения. Вместо да се старая да се развивам, аз посегнах към алкохола и дрогата. Вместо да си върша работата, за да успея, избрах да се задоволя с неуспеха. Накрая, когато ударих на камък, един приятел, който се е борил със същите проблеми, ме покани на църква. Когато видях с очите си как християнската вяра се отразява на хората там, поверих живота си на Бога. Оттогава не съм поглеждал назад, защото виждам много възможности пред себе си. Открих, че Божият път е единственият, по който си струва да ходя.
Молитва: Господи, когато започваме да се изгубваме, помагай ни да не забравим, че Твоят път е винаги пред нас и че ни чакаш, за да ни поведеш по него. Амин.
Мисъл за деня: С Бога съм на верния път.
Марк Картър (Орегон, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ОТ ЗАВИСИМОСТИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар