Прочит: 2 Коринтяни 9:10-15
„Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
(2 Коринтяни 9:7)
Органистът засвири и всички се изправиха. Разпоредителите тръгнаха да събират дискоса. Всичко беше както обикновено, с изключение на едно. Върху една от таблите за събиране на дискос имаше голям плюшен слон. Гледката ме накара да се засмея – сериозните лица на разпоредителите и плюшената играчка на фона на цялата тържественост.
Пасторът се помоли, като представи дискоса пред Бога, и богослужението продължи. Аз обаче не спирах да си мисля за слона. Ами ако някой може да даде само това? То може да е жертва за някого.
Даровете ни за Бога не винаги са пари, а и време, способности, възможности, любов и грижа, енергия, желание. Всеки от нас може да предложи различни неща. Коя съм аз, че ще се смея на плюшения слон в таблата за дискос? Нещо, което аз давам, може да разсмее някой друг. Но това няма значение, защото даровете ни са за Бога, за Когото е важно не толкова какви са точно, а с какво разположение на сърцето ги принасяме.
Молитва: Боже, помогни ни да бъдем щедри дарители и да Те прославяме с радост. Амин.
Мисъл за деня: Всичко, което имам, идва от Бога, и ще го споделя с другите.
Ан Милър (Канада)
Да се молим: ДА СЕ РАДВАМЕ НА ДАРОВЕТЕ ОТ БОГА.
Остави коментар