Прочит: 1 Царе 8:1-9, 9:15-17 и 10:1
„И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.“
(1 Царе 9:17)
Самуил чу ясно Божия глас. Той не изпита никакво колебание и веднага помаза Саул за цар. Самуил знаеше какво иска Бог, защото слушаше гласа Му.
Глава осма от Първата книга на царете обаче ни представя една друга картина – на Самуиловите синове, които се отклоняват от правилния път. Когато чета тази глава, се питам защо синовете не следват бащиния пример. Сигурна съм, че този посветен на Бога човек не е спирал да се моли за тях.
Аз познавам добре усещането, че не успяваш във възпитанието на децата си дори когато се опитваш с всички сили да бъдеш добър пример. Винаги съм се молила за своето семейство, както и за мъдрост във възпитанието. Въпреки молитвите ми моите деца често постъпват неправилно и аз чувствам техните грешки като свои.
В такива моменти си спомням за Самуил. Синовете му със сигурност са били причина той да се съмнява в своята праведност и способност да слуша Бога, но това не го спира да Му се покорява нито за миг. Аз съм изправена пред същия избор – да позволя моите грешки да насаждат в сърцето ми съмнение, или като Самуил да не спирам да слушам Бога и да Му се покорявам.
Молитва: Господи, понякога, дори когато търсим Твоето водителство, настъпват моменти на слабост, в които се съмняваме в своето покорство. Помагай ни да чуваме по-добре гласа Ти, когато настъпят тези моменти на колебание. Амин.
Мисъл за деня: Няма нужда да бъдем съвършени, за да слушаме Божия глас.
Джорджия Брътан (Флорида)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ С „БЛУДНИ СИНОВЕ“.
Остави коментар