Прочит: Матей 13:1-9
„Който има уши да слуша, нека слуша.“
(Матей 13:9)
През първата година в гимназията се дразнех, че все бях резерва в баскетболния отбор. Един ден бяхме домакини на друг гимназиален отбор и всичките ми приятели бяха там. Неочаквано треньорът ме извика на терена! А аз не го чух. Не знам дали защото зрителите бяха твърде шумни, или стоях много далеч, а може би не съм обърнал внимание, защото не съм го очаквал. Но останалите играчи забелязаха какво се случва и започнаха да викат: „Адам! Треньорът каза да идваш!“. Аз бързо си съблякох горнището, изтичах към него и го чух да казва: „Сядай!“. Беше прекалено късно. Той вече беше извикал друг играч.
Тази случка ми напомня за думите на Исус, след като разказа притчата за сеяча: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Как слушаме Бога? Може би сме Го чували да ни говори чрез Библията, някоя песен, по време на богослужението или чрез някой човек. Когато и както да ни говори Той, от нас зависи дали ще внимаваме. Аз не чух треньора и изпуснах възможността да играя. Добрата новина е, че Бог никога не спира да ни призовава.
Молитва: Помогни ни, о, Боже, да се научим да слушаме Твоя глас, за да не изпускаме възможностите да Ти служим. Амин.
Мисъл за деня: Бог никога не спира да ме призовава. Слушам ли Го?
Адам Бенсън (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: СПОРТИСТИТЕ В ГИМНАЗИЯТА.
Остави коментар