Прочит: Агей 2:4-5
„А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“
(Матей 14:27)
Двадесет години след като написах последната си курсова работа, седях пред белия лист и се питах не е ли твърде късно да уча. Щях ли да се справя с това предизвикателство? Тогава си припомних твърдото убеждение, че Бог ме насочва да уча. Дълбоко в себе си знаех, че Той ще ми даде сила и възможност да изпълня възложената ми задача, също както беше дал на израилтяните сила и смелост да възстановят храма. Аз трябваше да Му се доверя, да поема дълбоко въздух, да се успокоя и да започна да пиша.
Думите се редяха една след друга, изреченията ставаха абзаци и така страниците се увеличаваха. Когато написах домашното си, благодарих на Бога за помощта. Завърших този и още няколко курса. Няколко години по-късно с благодарно сърце получих дипломата си за богословско образование.
Когато Бог иска от нас нещо, което ни се струва непостижимо, нека поемем въздух, да се успокоим, да повярваме в Него и да се заловим за работа. Господ ще ни помогне да се справим с всичко, към което ни е призовал.
Молитва: Боже, помагай ни да слушаме Твоя призив да служим в Твоето царство. Давай ни сила и смелост да изпълним служението си за Твоя слава. Амин.
Мисъл за деня: Мога смело да се заема с делото, към което Бог ме призовава.
Линда Гулуз (Аризона)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ЗАПОЧВА ДА УЧИ ОТНОВО.
Остави коментар