Прочит: 1 Йоан. 1:5-10
„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
(1 Йоан. 1:9)
Аз изпитвам голям страх от това да не сбъркам в нещо. Когато го направя неволно, губя всякаква увереност и се надявам никой да не забележи.
Започнах работа в голяма компания, след като бях навършила 50 години. Един ден в офиса беше допусната сериозна грешка и началникът предупреди, че виновникът няма да бъде толериран. Стомахът ми се сви от притеснение. Аз го прекъснах и признах, че грешка а е била моя, защото не съм дала правилна информация. В стаята се възцари тишина. Очаквах цяла реч от страна на началника, но почувствах, че се успокоявам. Признаването на грешката ми беше донесло вътрешен мир.
Признанието ни носи мир и възстановява взаимоотношенията ни с Бога. Колкото по-бързо признаем греха си, толкова по-бързо ще преодолеем стената, която сме изградили между себе си и Него, а нежеланието да си признаем издига стени и между нас и другите хора. Тези, които нараняваме, може никога да не разберат, че вината е наша, а страхът ни да им го кажем може да ни отчужди съвсем от тях.
Възстановяването на отношенията ни с Бога и с хората започва с признание. Свободата идва едва когато признаем грешките си.
Молитва: Господи, благодарим Ти за свободата, която признанието носи. Помогни ни да се изправим срещу чувството за несигурност и да си признаем, когато сме сгрешили. Амин.
Мисъл за деня: Честността води до близост с Бога и с хората.
Кейти Стюарт (Тенеси)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ОБВИНЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар