Смелост да признаеш

Прочит: 1 Йоан. 1:5-10

 

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

                                                                              (1 Йоан. 1:9)

 

Аз изпитвам голям страх от това да не сбъркам в нещо. Когато го направя неволно, губя всякаква увереност и се надявам никой да не забележи.

Започнах работа в голяма компания, след като бях навършила 50 години. Един ден в офиса беше допусната сериозна грешка и началникът предупреди, че виновникът няма да бъде толериран. Стомахът ми се сви от притеснение. Аз го прекъснах и признах, че грешка а е била моя, защото не съм дала правилна информация. В стаята се възцари тишина. Очаквах цяла реч от страна на началника, но почувствах, че се успокоявам. Признаването на грешката ми беше донесло вътрешен мир.

Признанието ни носи мир и възстановява взаимоотношенията ни с Бога. Колкото по-бързо признаем греха си, толкова по-бързо ще преодолеем стената, която сме изградили между себе си и Него, а нежеланието да си признаем издига стени и между нас и другите хора. Тези, които нараняваме, може никога да не разберат, че вината е наша, а страхът ни да им го кажем може да ни отчужди съвсем от тях.

Възстановяването на отношенията ни с Бога и с хората започва с признание. Свободата идва едва когато признаем грешките си.

 

Молитва: Господи, благодарим Ти за свободата, която признанието носи. Помогни ни да се изправим срещу чувството за несигурност и да си признаем, когато сме сгрешили. Амин.

 

Мисъл за деня: Честността води до близост с Бога и с хората.

Кейти Стюарт (Тенеси)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ОБВИНЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply