Прочит: Римляни 8:35-39
„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот… нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“
(Римляни 8:38-39)
Аз страдам от силна тревога и днешният стих е голямо насърчение за мен. Страхът и притесненията не са нещо, с което мога да се справя. Дори временно потиснати, те остават в моето съзнание и очакват всеки момент да ме погълнат.
Един от страховете ми е да се моля на глас пред други хора. Сърцето ми бие силно и не мога да намеря думи. Обикновено страхът ме изпълва и аз предлагам на някого да се моли вместо мен. Осъзнавам, че този страх ме лишава от възможността да общувам с Бога заедно с другите и да чувствам Неговото благословение в общата молитва.
Сякаш най-лесно е да се предам на страха. За да се изправя пред него, ми е необходима огромна сила. Аз съм разбрала, че ако искам да преодолея страха напълно, ще трябва да помоля за помощ Бога и да приема тази помощ под каквато и форма да я получа.
Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов. Нека не губим надежда, а да вярваме в тази любов дори в моментите на сковаващ страх.
Молитва: Отче, благодарим Ти за Твоята любов и сила, които ни помагат да преодоляваме страховете си. Амин.
Мисъл за деня: Когато съм скован от страх, ще си припомням колко велика е Божията любов.
Кели Хауърт (Джорджия)
Да се молим за: СМЕЛОСТ ДА СЕ МОЛИМ НА ГЛАС ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар