Прочит: Псалм 27:4-8
„Славословим Те, Боже, славословим; и е близо при нас явяването на името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.“
(Псалм 75:1)
Голяма част от градината ни беше постлана с глухарчета. Съпругът ми се шегуваше, че ако ги премахнем, нищо няма да остане от моравата. През онова време аз лежах в спалнята и гледах градината през прозореца, защото имах злокачествен тумор. Мисълта, че природата унищожаваше петгодишните ни грижи за моравата, ме изпълваше с тъга.
Един ден, докато гледах през прозореца, четиригодишната ми дъщеря Грейси ме бутна по рамото. Тя ми каза: „О, мамо! Погледни колко са хубави жълтите цветя! Може ли да си откъсна малко?“. „Ето – помислих си аз – не случайно Исус обича малките деца.“ Толкова се бях фокусирала върху лошото, че не виждах красивото. Тревожеше ме всичко, което пропусках заради болестта. Сега осъзнавам, че този период, който прекарвам в леглото, ми дава възможност да се моля повече и да чета повече Божието слово. Колко хора и ситуации съм подценявала заради негативните си очаквания?
Склонни сме да виждаме само това, което търсим. Псалм 19:1 казва: „Небесата разказват за славата Божия“. Ако не виждам Божията слава във всичко, трябва да променя гледната си точка. Грейси ме накара да спра, независимо от обстоятелствата и от това как хората и нещата ми изглеждат, за да открия Божията слава в творението.
Молитва: Небесни Татко, помогни ни да видим в природата Твоята слава и непрестанно присъствие. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся Божията слава на неочаквани места.
Ребека Олмстийд (Вашингтон)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е НА БОЛНИЧНО ЛЕГЛО.
Остави коментар