Снежни ангели

Прочит: Римляни 5:1-5

 

„Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни.“

                                                                  (Римляни 12:12)

 

Като дете живеех в Мичигън и винаги с голяма радост посрещах снега през зимата. Когато натрупаше, излизах бързо навън, правех си снежни ангели и после се прибирах в топлата кухня. Сгрявах ръцете си на чашата с горещ шоколад. Какво щастие!

За жалост, когато бях на осем години, се разболях от полиомиелит и не можех да излизам на студено. Моето семейство и верни приятели се молеха за мен. Аз се възстанових достатъчно, за да мога да ходя на църква, по-късно да завърша колеж, да се оженя, да работя 30 години, да отгледам две прекрасни деца и сега да играя с любимите си внуци.

През последните години страдам от някои здравословни проблеми, които се дължат на тази коварна болест. Когато усетих слабост, надеждата ми започна да гасне, но не спрях да се моля. Бях започнал да виждам чашата наполовина празна, но постоянните молитви и доверието в Бога промениха перспективата ми. Като че ли Бог ми казва: „Моята любов е необятна. Искам чашата ти да бъде пълна и никога да не останеш жаден“.

Някои неща, като силния студ, остават непостижими за мен, но сега знам добре какво мога. Мога да обичам и да се смея. Мога да служа, да се моля, да пея. И още хиляди неща!

 

Молитва: Боже, Който си необятна Любов, молим се да ни помогнеш да се радваме в надеждата, в скръб да бъдем твърди и в молитва – постоянни. Амин.

 

Мисъл за деня: Молитвата е един извор на ежедневна духовна храна.

Дуайт  Робесън (Мериленд)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ГУБЯТ НАДЕЖДА.

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *