Прочит: Яков 1:1-5
„Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.“
(Псалм 62:5)
Дългите дни труд и учене дадоха резултат, когато ми възложиха работа по военна програма – истинско академично предизвикателство за мен. Тогава дойдоха истинските трудности – такава работа изискваше гъвкавост и беше различна от това, с което преди се бях занимавал. Мислейки, че резултатът зависи от представянето ми, работех здраво в екстремно ниво на стрес.
В началото не можех да си представя, че Бог ще ми помага само за да ме остави да се проваля по-късно. Тогава прочетох една книга за сезоните, които Бог ни подарява, и от нея разбрах, че не всеки сезон е свързан с растеж. Понякога трябва просто да подготвяме почвата. Всяко време има своята цел и ако отклоним погледа си от Божията любов към нас, рискуваме да пропуснем целта. Осъзнах, че ценността ми не идва от моето представяне и че е важно Божието одобрение, а него вече го имам. Аз съм обичан и ценен, независимо в какъв сезон се намирам.
Започнах да насърчавам други хора и да споделям Божията любов с тези, които срещам. Бог отвори за мен врати, които никога не съм очаквал да се отворят, и сега съм щастлив в пътя, в който Той ме води.
Молитва: Господи, дай ни мъдрост, за да сме благодарни за всеки сезон в живота си, както и сила, за да Те прославяме във всичко. Амин.
Мисъл за деня: Там, където аз виждам спънки, Бог вижда възможности.
Дейвид Уестбрук (Кънектикът)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЛУЖАТ В АРМИЯТА.
Остави коментар