Прочит: Изход 16:1-8
„И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие.“
(Деяния 2:46)
Докато учех в колежа, повечето от приятелите ми бяха юдаисти и в началото на уикенда имаха служба и обща вечерна трапеза. Аз присъствах на няколко такива събирания, които се водеха на иврит. Не разбирах езика, нито ритуалите, но използвах времето да се моля и да се насладя на мира и спокойствието, което се усещаше в събранието. В началото се чувствах не на място, но постепенно тези събирания ми напомниха за събиранията в домашната ни група, а радостта на присъстващите – че те също са Божи деца. Далеч от дома и познатите богослужения, изпитах радостта да науча нещо за вярата на своите приятели.
Мойсей и Аарон бяха извели израилтяните от Египет, когато те започнаха да се оплакват от липса на храна и вода. Това се дължеше на липсата на вяра, а не на лошо водителство. Аз се чувствах не на място на онези събрания, защото ме плашеше непознатото. Но когато приех вярата на другите, почувствах Божия мир – свободен дар за всеки, който го приема.
Молитва: Господи, помагай ни да чакаме с надежда откриването на Твоите благословения. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Бог се радва, когато Му служа, дори да не знам „точния ред на служение“.
Тим Гетс (Ню Йорк)
Да се молим за: СТУДЕНТИТЕ.
Остави коментар