Прочит: Матей 25:34-40
„А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили.“
(Матей 25:40)
На излизане от ресторанта една вечер видях мъжки силует на фона на слабата светлина от уличната лампа. Когато се загледах, разпознах човек с мръсна коса и скъсани дрехи, който носеше найлонови торбички. Опитах се да избегна погледа му и бързо продължих нататък. Тъкмо щях да го подмина, когато той видя кутията в ръцете ми и попита: „Госпожо, ще ядете ли тази храна?“. Спрях и отвърнах: „Не, заповядайте“. Продължих към колата си изненадана от случилото се. Обърнах се и видях, че човекът вече яде от храната, която му бях дала.
Тогава си обещах никога повече да не подминавам човек на улицата, независимо дали мога да му дам друго, освен топла дума и остатъка от вечерята. Не мога да помогна на всички гладни хора, но Бог не иска да правя това. Той иска да помогна на тези, с които мога да споделя това, което имам. Бог иска не да подминаваме нуждаещите се, а да отваряме сърцата си и ръцете си за тях.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти, че обичаш всеки от нас. Давай ни сила да споделяме Твоята любов и доброта с този гладен свят. Амин.
Мисъл за деня: Мога да бъда Божите ръце и крака в този свят.
Уилма Верних (Тенеси)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО НЯМА ДОСТАТЪЧНО ХРАНА.
Остави коментар