Спомени от детството

Прочит: Исая 66:7-13

 

„Както някой, когото майка му утешава, така Аз ще ви утеша…“

(Исая 66:13)

 

Нашата дъщеря беше на шест години, когато ѝ казахме, че родителите на нейната най-добра приятелка се развеждат. Тя се разплака. Опитахме се да я успокоим, но не знаехме как. Аз я взех на ръце и излязох пред къщата – беше топла, звездна нощ. Не си спомням какво точно съм ѝ казал, но помня, че тя сложи главата си на рамото ми и се загледахме в красивата луна.

Бях забравил този тежък и в същото време – нежен момент, но 30 години по-късно дъщеря ми стана приемен родител на дете, което често плачеше за своята майка. Тя ми сподели, че се опитва да го успокои, но ѝ е трудно. Когато си спомнила за онзи случай от своето детство, тя решила да направи същото, като изведе детето навън, под звездното небе. Тя го успокоила, докато се любували на красивата луна.

Мисля си за онези моменти в живота, когато Бог ни докосва с любов и милост, за да ни успокои и да излекува болката. Тези спомени ни носят мир и пораждат в нас благодарност към небесния ни Отец, Който ни утешава, както майка утешава детето си.

 

Молитва: Любящи Отче, благодарим Ти, че винаги си в нашия живот. Амин.

 

Мисъл за деня: Когато животът ни изглежда безнадежден, Божията вярност ни дава надежда.

Гери Стори (Кентъки)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО СА ОТГЛЕЖДАНИ ОТ ПРИЕМНИ РОДИТЕЛИ.

 

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *