Прочит: Лука 18:15-17
„Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.“
(Лука 18:16)
С малкия ми внук Лука седнахме в салона на църквата за службата на Разпети петък. Когато започна, се загледахме в покрития с черен плат кръст. Няколко човека прочетоха библейски откъси и споделиха свои размишления, свързани със събитията от Страстната седмица. Настроението беше мрачно, а атмосферата – тържествена. След всеки прочит събранието изпяваше „Исусе, спомни си за мен, когато отидеш в Своето царство“.
Лука слушаше внимателно и пееше с нас. След четвъртото повторение той промени текста: „Исусе, спомни си Лука, когато отидеш в Своето царство“. Замълчах и очите ми се напълниха със сълзи. Внукът ми беше разбрал нещо, което някои възрастни още не са разбрали – Божията любов и милост са насочени към всички нас, трябва само да ги приемем.
Молитва: Любящи Боже, Твоята благодат наистина ни е достатъчна. Когато забравим това, прости ни и продължавай да изливаш в нас Своята любов. Амин.
Мисъл за деня: Исус никога не ме забравя.
Селина Дънкан (Тенеси, САЩ)
Да се молим: ДА ПОЗНАВАМЕ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ПО-ДОБРЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар