Спри, дишай, помоли се

Прочит: Яков 3:3-12

 

„Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!“

                                                                                         (Яков 3:5)

 

Преди време разговаряхме със сестра ми по телефона и без да усетим, разговорът от реплики за дребни неща премина в обсъждане на определени хора. Не че коментарите ни бяха толкова сериозни, но се почувствах, сякаш този разговор изтощава моята енергия.

Знаех, че клюките не са хубаво нещо, затова малко по-късно се обадих отново на сестра ми, за да ѝ се извиня, задето бях допуснала разговорът да поеме такава негативна посока. Тя призна, че е почувствала същото. После ми припомни как в нашето детство ни учеха, че ако дрехите ни се запалят, трябва да спрем, да легнем на земята и да се търкаляме. Решихме да предприемем подобна стратегия в разговорите. „Спри, дишай, помоли се“ – предложих аз. Посмяхме се заедно на тази аналогия. Съгласихме се, че сме допуснали коментарите ни като искри да подпалят един по-голям огън, който накрая е изгорил и самите нас.

Макар да сме се поправяли, ние все още се хващаме, че запалваме същия огън и една на друга си напомняме да спрем навреме. Осъзнаваме, че клюкарството не само вреди на взаимоотношенията ни с Бога и с хората, но и оказва своето духовно въздействие върху нас. Дори думи, които на пръв поглед изглеждат маловажни, могат да разпалят голям пожар. Най-добре е да не му позволяваме да лумне.

 

Молитва: Велики Боже, нека с Твоя помощ думите ни бъдат приятни, сладки и целителни. Амин.

 

Мисъл за деня: Нека вместо да клюкарстваме, да спрем, да поемем въздух и да се помолим.

Дийна Бейрд (Мичигън)

 

Да се молим за: СЕСТРИТЕ.

 

 

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *