Прочит: Псалм 32:1-11
„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята.“
(Псалм 46:10)
Имам една приятелка, която говори бавно и обича да прави паузи не само преди да отговори на някакъв въпрос, но и по средата на изречението. Когато разказва забавна история, спира, за да се засмее. Понякога, докато я слушам, губя търпение и ми се иска да я прекъсна и да довърша изречението по-бързо. Но понеже ми е неприятно хората да постъпват така с мен, се въздържам. Просто когато започна да разговарям с нея, знам, че трябва да се успокоя и да я изслушам.
Открих, че спокойствието и внимателното слушане ми помага и в молитвата. Обикновено бързам да кажа на Бога от какво се нуждая и после да се захвана със задълженията си. Но Бог иска да чуе всичко, което ще Му кажа, освен това аз няма как да мисля по-бързо, отколкото Той ме слуша. Проблемът е в мен – аз не мога да слушам внимателно. Колкото и да се успокоявам и съсредоточавам, когато се моля, винаги ще пропусна много неща, които Той има да ми каже. Убедена съм, че Господ иска да ме учи и напътства. Най-малкото, което мога да сторя, е да спра и да слушам.
Молитва: Прости ни, Боже, че позволяваме да губим своята концентрация, когато се молим и общуваме с Теб. Благодарим Ти за Твоето търпение и любовта, която никога не угасва. Амин.
Мисъл за деня: Слушам ли Бога така, както Той слуша мен?
Дженифър Арън (Вашингтон)
Да се молим за: НЕТЪРПЕЛИВИТЕ СЛУШАТЕЛИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар