Прочит: Лука 24:13-35
„На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.“
(Марк 4:11-12)
Бързахме да хванем автобуса. „Чакай, татко!“ – извика дъщеря ми и се наведе да разгледа една гъсеница на земята. Тя я взе в ръка, започна да оглежда косматото ѝ тяло и да брои множеството ѝ крачета. Едва когато дъщеря ми сложи гъсеницата на безопасно място, така че никой да не я стъпче, продължихме пътя си.
Това нейно любопитство беше за мен вдъхновение. В днешния прочит Исус предложи на двамата пътници ново разбиране. След разговора си с Него те бяха получили нова, духовна перспектива. Колко пъти и ние имаме нужда някой да насочи вниманието ни към неща, които сами не сме успели да видим? Но това не е краят на историята от Лука 24. Също както дъщеря ми искаше да сподели с някого за своето откритие, пътниците към Емаус не оставиха само за себе си новото прозрение, до което бяха достигнали.
Молитва: Господи Исусе, помогни ни да бъдем отворени към новите неща, които ни откриваш и които достигат до нас по различни начини и чрез различни хора. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся следите на Твореца в природата.
Кен Кингстън (Англия)
Да се молим за: ЛЮБОПИТНИТЕ ДЕЦА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар