Прочит: Исая 6:1-8
„… видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила…“
(Исая 6:1-2)
Преди повече от 30 години работех в християнска агенция за подпомагане на нуждаещи се хора. В една студена нощ оставихме сградата отворена, за да може трима бездомници да се подслонят. Прекарахме няколко неспокойни часа.
На следващата сутрин, докато си тръгвах, телефонът звънна и дрезгав глас помоли за доставка на вода, защото водопроводните тръби били замръзнали. Без особен ентусиазъм взех два галона вода и ги доставих в огромна, почти разрушена къща. На вратата ме посрещна жена, обвита с одеяла, които я правеха да изглежда двойно по-едра. Когато влязох, разбрах, че никой не е ходил у тях в продължение на година.
Тя отвори Библията и започна да ми чете стихове за добротата и служението. Зад нея имаше картина, на която беше нарисуван Исус. Когато седнах, пред мен застанаха двата образа – на жената и на нашия Спасител. Дотогава, когато си представях Божия призив, мислех за днешните стихове от Исая. Не правя паралел с онзи момент, но осъзнах, че в неугледния дом на жената получих усещане за святост, което преди не бях преживявал. Почувствах призив от Бога, който никога няма да забравя.
Молитва: О, Боже, помагай ни винаги да сме в очакване на Твоето присъствие и водителство в живота ни. Амин.
Мисъл за деня: Мога да почувствам Божието присъствие навсякъде.
Робърт Богс (Северна Каролина)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА САМОТНИ.
Остави коментар