Прочит: 2 Тимотей 1:3-14
„Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у теб.“
(2 Тимотей 1:5)
Биологичната ми майка е била наркозависима през целия си съзнателен живот. Аз съм отгледан от баба си. Тя ме водеше редовно на църква, посещавах неделното училище и баба се надяваше един ден да стана пастор.
В младежките си години аз поех по грешен път – дрога, оръжия, престъпления. Всяка сутрин баба сядаше на стария си розов стол и четеше Библията и „Духовна манна“. В някои сутрини аз се прибирах и разбирах, че е седяла там през цялата нощ, притеснявала се е за мен и се е молила да се върна у дома. Тя никога не се разочарова или отказа от мен.
В крайна сметка, благодарение на любовта и свидетелството на моята баба аз станах християнин и пастор.
Преди няколко години дъщеря ми, която е тийнейджърка, избяга от дома. Почувствах се безсилен – бях изпълнен с тревога. Тогава реших да седна на моя „стар розов стол“ – да чета Библията и „Духовна манна“ и да се моля дъщеря ми да се прибере у дома.
Тя се върна и днес има същата вяра, която аз имам благодарение на моята баба. Няма да забравя онзи стар стол, защото за мен той е символ на дълбока вяра.
Молитва: Мили Боже, помагай ни така да живеем вярата си, че нашите деца да виждат примера ни и също да вярват. Благодарим Ти за свидетелството на тези, които са живели преди нас. Амин.
Мисъл за деня: Пример на вяра ли сме за своите деца?
Майкъл Бек (Флорида)
Да се молим за: СВОЕНРАВНИТЕ И НЕПОКОРНИ ДЕЦА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар