Прочит: 1 Коринтяни 15:51-55
„О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“
(1 Коринтяни 15:55)
Няколко дни преди баща ми да почине от рак, аз си отидох във Филипините, за да го видя. Неговото здраве се влошаваше бързо, болките бяха станали нетърпими, почти не можеше да говори и да се движи. Въпреки всичко той ме позна. Седях до него и му шепнех: „Обичам те, татко. Надявам се да се довериш на Бога“. Той ми отвърна съвсем тихо: „Винаги съм се доверявал на Него. И аз те обичам, сине“. Три дни по-късно той пое по вечния си път.
Ние не искаме да виждаме реалността на смъртта. Заради любовта Си към хората Исус умря на кръста в жестока агония. Накрая предаде Духа Си на Своя Отец. Три дни по-късно Той възкръсна. Ако поверим цялата си надежда на Исус Христос, ще намерим надежда дори пред лицето на смъртта. Нашата надежда е в Него, Който победи смъртта, за да живеем вечно с Него на небето.
Молитва: Господи, помагай ни да се доверяваме на Теб, като гледаме към кръста и се надяваме на силата на Твоето възкресение. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: „Живеем ли, умираме ли, Господни сме“ (Римляни 14:8).
Брандън Манало Виста (Нова Зеландия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ОТ СМЪРТТА.
Остави коментар