Прочит: Йоан 1:1-5
„Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“
(Псалм 119:105)
Една есен с мъжа ми отидохме на екскурзия до кратера Даймънд Хед в Хавай. Изкачването беше трудно – преминахме през тъмни тунели, серии стъпала и бетонен бункер, построен през Втората световна война. Бяхме чели туристическото упътване и си бяхме приготвили фенерчета, за да виждаме в тъмното. Имаше места, на които беше изключително трудно да продължим. Замисляхме се дали да не се откажем, но така бихме пропуснали невероятната гледка от върха.
Понякога в живота ни се случват неща, които ни карат да се страхуваме и отчайваме. Чувстваме се, сякаш се изкачваме по стръмна пътека или навлизаме в тъмен тунел. Пътят може да е толкова тежък, че да се замислим дали гледката от върха си струва.
Когато почувствам, че съм готова да се откажа, си припомням изкачването на онзи кратер. Бях прочела упътването и се бях подготвила. Псалмистът ни казва, че Божието слово е нашата светлина по пътя, затова аз отварям неговите страници. Искам да следвам Божията светлина във всяка стъпка по пътя.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че си наша светлина по пътя дори когато той е мрачен. Амин.
Мисъл за деня: Библията е моята светлина по пътя.
Да се молим за: ТУРИСТИТЕ.
Санди Кърби Квант (Тексас)
Остави коментар