Прочит: Лука 10:25-37
„… понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал.“
(Колосяни 3:9-10)
„Аз съм Онзи, Който съм“ – отговори Бог, когато Мойсей Го попита кой го изпраща. Замислих се какво отговарям, когато хората ме попитат коя съм. Мога да кажа името си или че съм артист или писател, но нищо от това няма да има смисъл, ако хората не го виждат в живота ми. Ако съм учител, това би имало смисъл само при положение че уча другите на нещо.
По същия начин, ако твърдя, че съм християнка, това няма да има особено значение, без да показвам християнско поведение и да обичам своите ближни. В днешния библейски прочит свещеникът и левитът са Божи служители, а самарянинът – отхвърлен от израилтяните човек, но именно той помогна на пострадалия странник. С това той показа, че не етикетите са важни, а кой протяга милостива ръка към страдащия.
Отговорът, който Исус даде на законника, ни казва, че етикетите не са това, което ни определя. Не е важно като какви ще се определим – левит, свещеник, самарянин, приятел, майка, писател. Важно е да показваме кои наистина сме – Божи деца, които се стремят да се уподобяват на своя Създател.
Молитва: Господи, помогни ни да Те обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум и да обичаме ближните си, както себе си. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще бъда такъв, какъвто наистина съм – Божие дете.
Юйо Ани (Украйна)
Да се молим за: СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ.
Остави коментар