Прочит: Матей 26:36-46
„… когато остарееш, ще разтвориш ръце и друг ще те върже и ще те води, където не искаш.“
(Йоан 21:18)
Мама преживя няколко последователни престоя в болница и накрая я настаниха в един център за рехабилитация. Макар и отслабнала, чувството ѝ за хумор беше все така свежо. Един ден, докато завързвах болничната ѝ нощница, тя се усмихна и каза: „Сещам се за онези думи от Библията – че когато остарееш, друг ще те върже и ще те води, където не искаш“.
По-късно се замислих върху думите на Исус към апостол Петър, записани в Йоан 21:18. Не само мама, но и всички ние попадаме в ситуации, в които чувстваме, че нищо не зависи от нас. Какво трябва да правим в такива случаи? Отговорът се съдържа в думите на Исус: „Върви след Мен“ (Йоан 21:19). Христос ни остави пример (виж 1 Петр. 2:21). Как Той понесе болката и неизговоримото страдание? Как се изправи пред възможността да го избегне, вместо да го претърпи?
За да си отговоря на тези въпроси, Бог ме насочи към Матей 26:36-46. Там виждаме четири стъпки, които Исус направи, докато беше в Гетсиманската градина, и които можем да следваме като пример. Първо, можем да се молим. После – да приемем това, което не може да се промени. На трето място, можем да поверим всичко на Небесния отец. И накрая – да тръгнем напред с вяра, убедени, че Бог ще бъде с нас.
Молитва: Господи, в моменти, когато нищо не е в нашия контрол, помогни ни да поверим всичко на Теб. Амин.
Мисъл за деня: В тежки времена ще се моля и ще стъпвам с вяра.
Памела Уилямс (Пенсилвания)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ВЪЗРАСТЕН РОДНИНА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар