Прочит: Битие 1:14-19
„И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.“
(Йоан 1:5)
Майка ми е била млада и е живяла в Норвегия по време на Втората световна война. Тя ми е разказвала какво е да растеш при военни условия. Не мога да забравя това, че през нощта е било пълен мрак. Всеки е бил длъжен да загаси цялото осветление, за да не вижда врагът къде да бомбардира.
Една нощ се молех. Тогава преминавах през много труден период от живота си. Насред мрака навън видях къща с напълно пуснати щори, но светла отвътре. Изведнъж някой дръпна щорите и светлината прониза мрака, а нощната тъмнина, колкото и да беше плътна, не можеше да погълне светлината на къщата.
Тази гледка възвърна надеждата ми. Отчаянието, което заплашваше да ме погълне, не можеше да устои на Христовата любов. Христос е в моя живот и го осветява. Трудностите са неизбежни, но ако сме близо до Христос, ще бъдем в безопасност: „живеем ли, умираме ли, Господни сме“ (Римляни 14:8).
Молитва: Благодарим Ти, Исусе, че ни пазиш в най-трудните моменти от живота ни. Амин.
Мисъл за деня: Отчаянието не може да надделее над Христовата любов.
Елин Улмо Хънис (Норвегия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ЖИВЕЯТ В СТРАНА, В КОЯТО СЕ ВОДИ ВОЙНА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар