Прочит: Йоан 1:1-14
„Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мен ще стане на нощ, то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Теб тъмнината и светлината са безразлични.“
(Псалм 139:11-12)
Нашият зет, който е професионален фотограф, трябваше да заснеме един мач на стадион, на който никога не беше ходил. Осланяйки се на доброто познаване на района и сигурната техника, той тръгна натам.
След като попаднал в няколко задънени улици, осъзнал, че се е изгубил. Спрял, излязъл от колата и се огледал. Видял в далечината осветлението на стадиона и тръгнал в тази посока.
Понякога в живота е трудно да намерим правилния път. Осланяме се на своите знания, на образованието си, на чувството за контрол над ситуацията и въпреки всичко, често стигаме до задънена улица, която ни пречи да достигнем крайната точка. Когато тъмнината пред нас се сгъсти, ние се чувстваме изплашени и обезсърчени. Забравяме, че Божията светлина ни води.
Каква е тази светлина? Молитвата, размишлението, Божието слово. Понякога тя свети пред нас толкова силно, че прилича на осветлението от голям стадион, в други случаи виждаме само малка част от пътя. Но ако се доверяваме на Бога, винаги ще можем да крачим напред уверени, че Той е с нас и няма да се изгубим.
Молитва: Боже, Извор на светлина, признаваме, че крачим в тъмнина. Изгубени сме без Твоето водителство. Помогни ни да видим Твоята светлина и да я последваме. Амин.
Мисъл за деня: Бог осветява пътя ни: стъпка по стъпка.
Бети Хиджинс (Алабама)
Да се молим за: ФОТОГРАФИТЕ.
Остави коментар