Тиха утеха

Прочит: Йов 1:13-22

„И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.“
(Йов 2:13)

Когато здравето на дядо ми се влоши, започнах да го посещавам по-често, а щом голямото ни семейство разбра, всички пристигнаха, за да го видят и те. Това беше за него знак, че няма да остане сам. Сядахме в стаята му всеки ден и тихо се молехме да се подобри. През това време си мислех за Йов. Дори след огромните загуби той остана верен и славеше Бога. В Йов 2:13 приятелите му идват да го видят. Те сядат при него и остават седем дни и седем нощи, за да го успокояват, без да му говорят. Тихата утеха може да е най-доброто за някой, който скърби. В моменти, когато скръбта е прекалено голяма, за да се каже каквото и да било, просто да бъдеш до скърбящия, говори повече от думите. Дните на мълчалива подкрепа помогнаха на Йов да премине пред процеса на възстановяване.
Понякога чувстваме, че не можем да помогнем на някой, който скърби, защото не знаем какво да му кажем, но в трудни моменти тихото присъствие е добър начин да му напомним, че е обичан.

Молитва: Господи, помогни ни да помним, че винаги си с нас и че можем да почувстваме Твоята любов в присъствието на нашите ближни. Амин.

Мисъл за деня: Присъствието ми може да напомни на някого, че Бог го обича.
Пол Фарли (Северна Каролина)

Да се молим за: ХОРАТА С ВЛОШЕНО ЗДРАВЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *