Тишина!

Прочит: 1 Царе 3:1-10

„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог…“

                                                                         (Псалм 46:10)

Десетгодишният ми внук много обича да говори и често чува от баща си молбата да замълчи поне за няколко минути. Той не разбираше защо баща му толкова се нуждае от тези няколко минути тишина, докато не прекара един следобяд с петгодишния си братовчед, който също много обича да говори. Не е никак лесно да се концентрираш върху видеоиграта си, докато по-малкият ти братовчед стои срещу теб и постоянно приказва. Накрая внукът ми остави играта си, дойде при мен и ми каза: „Бабо, сега зная защо татко толкова ме моли да замълча за малко“.

Осъзнавам, че и аз имам същия навик в общуването си с Бога. Макар да съм тих човек, когато се моля, не спирам да изреждам всички неща, които искам да кажа и от които имам нужда. Дори когато чета Словото, умът ми не се концентрира върху това, което то има да ми каже. Това ми пречи да възприема пълноценно посланието на Святия Дух.

Бог ни казва в Марк 9:7: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте“. Затова с подновено желание нека приемем това, което Господ ни казва, и да отвърнем с думите на пророк Самуил: „Говори, защото слугата Ти слуша“ (1 Царе 3:10).

Молитва: Господи, прости ни, че не спираме да говорим, за да чуем Твоя глас. Помагай ни да насочваме сърцето си към Теб и Твоите думи. Амин.

Мисъл за деня: Понякога Божията мъдрост идва в момент на усамотение и тишина.

Карол Форхенд (Кентъки)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ИМАТ ВНУЦИ.