Прочит: Лука 24:1-8
„А жените, които бяха дошли с Него от Галилея… като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.“
(Лука 23:55-56)
Исус беше разпънат на кръста, земният Му живот беше приключил. Жените, които станаха свидетели на това, гледаха как снемат тялото и го полагат в гроба.
После те се прибраха у дома. За да почетат за последен път Този, Когото бяха следвали, те приготвиха аромати и миро, с които да помажат Исусовото тяло.
Опитвам се да си представя какво са чувствали. Исус твърдеше, че е Помазаникът, а умря като престъпник. Със сигурност надеждата бе преминала в объркване и те с разочарование си казваха: „Всичко свърши. Той не е Месия“.
Много често вярата ми е отслабвала, защото не съм получавала отговор на своя молитва, а когато Бог е казвал „не“, оптимизмът ми бързо се е изпарявал. По-късно съм разбирала, че това, което приемам като отказ, е просто забавяне, което се дължи на разликата между Божието време и моето време.
Жените, които се прибраха, за да приготвят миро, ни учат как да действаме, когато смятаме, че всичко е изгубено. Можем да продължим да се молим, да вършим правда и да вярваме, че в някой момент Бог ще излее Своето благословение в нашия живот. Той възкреси Исус от мъртвите. Ние сме Негови възлюбени деца. Как смятате, че ще постъпи с нас?
Молитва: Колко много ни обичаш, Господи! Давай ни силна вяра, за да не спираме да уповаваме на Теб. Амин.
Мисъл за деня: Понякога чуваме „не“, когато Бог отговаря с „почакай“.
Пат Роулънд (Тенеси)
Да се молим за: ЦЪРКОВНАТА ПОДГОТОВКА ЗА ПРАЗНИЧНОТО ВЪЗКРЕСЕНСКО БОГОСЛУЖЕНИЕ.
Остави коментар