Прочит: Матей 11:28-30
„Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“
(Матей 11:30)
От петгодишна възраст крия срама от това, че съм жертва на насилие. Винаги съм била самотна и често се чувствам като повредена вещ. Понякога този товар ми се струва твърде тежък за понасяне. Мислила съм и за самоубийство.
Макар да съм чела много пъти Матей 11:28-30, никога не съм се замисляла достатъчно над твърдението, че Божието иго е благо и Неговото бреме е леко. С Божията помощ и благодарение на терапията, през която преминах, осъзнах, че не съм виновна за това, че съм жертва на насилие. Разбрах, ме мога да намеря мир само при Исус и Неговата любов. Бог никога не ме е изоставял, а е бил до мен през всичките тези 30 години.
Прошката е голямото изпитание на моя живот. Никога не съм си помисляла, че всичко, което ми се е случило, е правилно. Но трябваше да се освободя от гнева и това стана, когато допуснах любовта на Исус в сърцето си. Сега за мен игото и бремето на Спасителя е Неговата любов и споделянето на надеждата. Независимо през какво сме преминали, Исус взема товара ни и ни възлага съвсем различен – Неговата любов, която изисква нашата отговорност.
Молитва: Господи, помогни ни миналото ни да не определя какви сме. Благодарим Ти, Исусе, че носиш нашите товари. Амин.
Мисъл за деня: Моето минало не определя кой съм в Исус.
Мишел Наш (Мисисипи)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ.
Остави коментар