Прочит: Псалм 51:1-17
„Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.“
(Псалм 51:15)
„Никога няма да мога да си простя“ – само изписването на тези думи пробуди толкова емоции в мен. Годините на съжаление ми тежаха – носех ги като окови. Заради сексуалната безнравственост и решенията с унищожителни последствия се чувствах омърсена. Трябваше да изминат години, за да се насърча от историята на цар Давид, да приема Божията прошка и да се почувствам по-добре.
След като пророк Натан изобличи Давид за греха му с Витсавее, той потърси прошка и Бог ме прости. Ако Давид не у беше приел, грехът щеше да тегне върху него до края на живота му. Колко различна щеше да е историята, ако той беше избрал да живее в постоянно самообвинение! Щяхме ли днес да го познаваме като човек по Божието сърце? Едва ли.
Когато избираме да живеем в срам, другите ни гледат като подвластни на греха, а не като хора по сърцето на Бога. Ако искаме те да виждат взаимоотношенията, които имаме със Спасителя, можем да се молим с молитвата на цар Давид след изобличението на пророка: „Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласяват Твоята хвала“. Вместо да се самосъжаляваме заради греховете си, нека отворим уста в прослава на Бога.
Молитва: Велики Боже, помогни ни да не робуваме на самосъжалението, а да Те прославим. Амин.
Мисъл за деня: Божията милост заслужава моята възхвала.
Шерил Болт (Флорида, САЩ)
Да се молим: ДА ОБЪРНЕМ СЪЖАЛЕНИЕТО В ПРОСЛАВА.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар