Прочит: Лука 24:13-32
„Тогава очите им се отвориха и те Го познаха…“
(Лука 24:31)
Пазейки с ръка очите си от следобедното слънце, се взирам във високата топола в нашия двор, където си беше намерила убежище една сова. Всеки ден я търся, защото ми е любопитно да видя как изглежда този наш нов „съсед“. За съжаление, не е лесно да съзреш пухкавия обитател на тополата, освен ако нямаш острия поглед на моя съпруг. Колкото повече се взирам, толкова повече се разочаровам при мисълта, че совата си е намерила друго дърво, а той ме успокоява: „Скъпа, още е тук“. Посочва нагоре и ми я показва.
Можем да тренираме погледа си, за да вижда Бога. Когато разчитаме на Неговата вярност в живота си, ние развиваме очите на вярата, които виждат Божието присъствие независимо от обстоятелствата. А когато хората около нас са изгубили Бога от поглед, би трябвало с любов да ги успокоим: „Приятелю, Той е тук“, и с думи на вяра да им Го посочим, за да Го открият дори в трудната ситуация, в която се намират.
Молитва: Верни Боже, Ти си ни обещал никога да не ни изоставяш. Давай ни възможности да използваме очите на вярата, за да уверяваме хората около нас в Твоето постоянно присъствие в техния живот. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся възможности да „посочвам“ на другите Божието присъствие.
Стейси Санчес (Ню Мексико)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ОПАЗВАНЕ НА ПТИЦИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар