Ценни

Прочит: Псалм 8:1-9

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш… А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал.“

                                                                        (Псалм 8:3-5)

Преди няколко дни видях от колата си най-красивия залез. Тъкмо бях чела Псалм 8 сутринта и ето че величието на творението беше пред очите ми. Слънцето – ярко оранжево – като че ли плуваше по хоризонта, оцветявайки облаците в златно, червено и лилаво. Благодарих на Създателя за тази невероятна гледка и си припомних наскоро публикуваните снимки, направени от телескопа „Хъбъл“. Изумиха ме планетите, обвити в цветни облаци. А те са само една част от великите Божии творения.

Понякога се питам като псалмиста: „Какво е човек, за да го помниш?“. Необятността на Вселената ме кара да се чувствам като прашинка, но сам Бог ни уверява, че сме увенчани със слава и чест. От Неговото слово знаем, че сме обичани и ценни. Какъв дар!

Молитва: Любящи Творецо, благодарим Ти за красотата, която си създал, и за това, че ни обичаш. Амин.

Мисъл за деня: Колкото и незначителни да се чувстваме в тази огромна Вселена, Бог ни обича и цени.

Сузи Торс (Калифорния)

Да се молим: ДА ИМАМЕ ОЧИ ЗА БОЖИЕТО ТВОРЕНИЕ.