Цветница

Прочит: Лука 19:28-40

 

„И като отвързаха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? А те отвърнаха: На Господа трябва.“

(Лука 19:33-34)

 

Идеята някой непознат да дойде при мен и да ми вземе „ослето“ – моята кола или колело – е странна, ако не и абсурдна. Никога не съм очаквал да преживея нещо, подобно на това, което се случи на онзи човек, чието осле Христовите ученици взеха (Лука 19). До онази студена февруарска нощ, в която зареждах гориво на бензиностанцията.

Към мен се приближи непозната жена, която беше много любезна, но веднага усетих накъде ще се обърне разговорът. Бях прав, защото тя ме помоли за пари. Аз веднага отказах и се заех с наливането на бензин. Докато плащах на касата, тя помоли друг човек и той ѝ даде. Аз тръгнах към колата си и поклатих глава неодобрително. След малко, когато жената отвори своята кола, видях две щастливи деца – жената им беше купила храна.

Осъзнах, че се беше случило нещо, подобно на случката, разказана в Лука, 19-та глава. Една жена, която възприех като натрапница, имаше нужда от храна. Бях забравил, че когато помагаме на хората в нужда, ние служим на Христос.

 

Молитва: Боже, отваряй очите ни и ни показвай, че нуждите на Твоите деца са Твои нужди. Помагай ни да Ти служим, като помагаме на хората в нужда. Амин.

 

Мисъл за деня: На кого мога да помогна днес?

Джонатан Рединг (Тенеси)

 

Да се молим за: РОДИТЕЛИ, КОИТО НЯМАТ С КАКВО ДА НАХРАНЯТ ДЕЦАТА СИ.

 

 

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *