Прочит: 1 Царе 19:1-5
„Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.“
(Псалм 33:20)
През по-голямата част от годината храстът, който наричат „пустинна метла“, представлява просто множество голи зелени пръчки. През този дълъг период от време едва ли някой би го забелязал. Ако пръчките се отрежат, от тях стават прекрасни метли за домакинството. През пролетта по храста се появяват пъпки, които скоро се превръщат в красиви жълти цветове. Минувачите се навеждат, за да усетят приятното ухание. Струва си да изчакаш, за да видиш тази красота.
Когато премина покрай тези голи храсти през зимата, си спомням, че Авраам и Сара трябваше да чакат с години да се изпълни Божието обещание за син. Давид също трябваше да чака след помазанието от Самуил, за да стане цар. Чакането обаче беше възнаградено. На Авраам и Сара се роди Исаак, а Давид беше провъзгласен за цар.
Когато преминаваме през време на безплодие, нека си спомним примера с храста. Голите пръчки на нашия живот могат да се покрият с цвят, за да разберем, че чакането си заслужава.
Молитва: Господи, помогни ни да помним цветовете от миналото, докато очакваме сегашните. Амин.
Мисъл за деня: Ще чакам търпеливо това, което Бог е приготвил за мен.
Мери Хънт Уеб (Ню Мексико, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БЕЗПЛОДИЕ.
Остави коментар