Прочит: 1 Коринтяни 12:20-27
„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“
(2 Коринтяни 4:8-9)
Една вечер с жена ми бяхме на концерт и се наслаждавахме на прекрасната музика. Изведнъж телефонът ми звънна – беше дъщеря ни. Притесних се, защото тя никога не се обажда по това време. Новините бяха по-лоши, отколкото очаквах. „Татко, Анди почина внезапно от инфаркт“ – каза ми тя. Анди, нашият зет, беше прекрасен човек. Той беше учител и преподаваше в гимназия. Животът му беше свидетелство за Божията любов.
На следващия ден пътувахме към Англия, при дъщеря ни и трите ни внучета. Толкова много приятели ни показаха своята любов и подкрепа! Учениците на Анди бяха написали прекрасни неща за него и се помолихме те да се радват на плодовете на вярата, за която той им беше говорил. Макар че това беше време на скръб, чувствахме утехата от това да сме събрани в Тялото Христово. Божията любов е наистина велика, когато се проявява в единството на Неговия народ.
Молитва: Боже, ние знаем, че винаги си с нас. Нека никога не забравяме силата на Твоята любов в трудни моменти. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще благодаря на Христос, че съм част от Неговото тяло.
Збигнев Хойнацки (Полша)
Да се молим за: УЧИТЕЛИТЕ.
Остави коментар