У дома

Прочит: Лука 15:11-24

 

„А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“

(Лука 15:20)

 

С жена ми отидохме на летището, за да посрещнем дъщеря ни, която се прибираше от гостуване при нейната баба. Чакахме в залата за пристигащи пътници. Беше пълно с хора, които с радост очакваха своите близки и нетърпеливо се оглеждаха, за да ги зърнат. Страхотно е да виждаш как някой вижда своя близък, когото е очаквал дълго време, и се затичва към него, за да го прегърне. Докато ние с жена ми се взирахме в далечината, за да видим дъщеря си, аз се замислих за Божията любов към хората.

Зная, че Бог ни очаква със същото нетърпение. Той иска да види как отиваме при Него, да ни приеме и да прегърне всеки от нас. Никой не ни е обичал и няма да ни обича по-силно от Исус, Който даде живота Си за нас. Аз намирам надежда в това, че дори когато грехът или изкушението ни насочват в грешна посока и ни отделят от нашия Отец, както се случи с блудния син, връщайки се при Него, получаваме прошка и същата силна бащинска любов.

 

Молитва: Боже, благодарим Ти за роднините и приятелите, които ни обичат. Благодарим Ти за Твоята любов и присъствие в земния ни живот и за обещанието да ни приемеш във вечността, където да бъдем завинаги с Теб. Амин.

 

Мисъл за деня: Бог винаги е готов да ни приеме с любов.

Джоуи Йоу (Северна Каролина)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ СВОИТЕ БЛИЗКИ.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *