Прочит: Йоан 13:1-8
„… Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“
(1 Петр. 5:5)
Бях убеден, че това, което върша, е проява на истинско християнство. Нали Библията ни казва, че е по-добре да даваме, отколкото да получаваме (Деяния 20:35)? Смятах, че да откажа предложението за помощ от мой приятел, когато имах истинска нужда от нея, бе начин да се науча „да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря“ (Филипяни 4:11). Достатъчно добросърдечен, за да не приема „не“ за отговор, този приятел ми носеше продукти всеки ден. Много от тях аз нямаше да мога да си позволя никога. Аз не бях свикнал да получавам, затова продължавах да настоявам той да помогне на някого в „истинска“ нужда. Но когато храната се озова на моята маса, беше повече от ясно, че Бог му бе подсказал кой истински се нуждае от нея в този момент.
Спомних си отказа на апостол Петър Исус да умие нозете му. Осъзнах, че и аз проявявам същата гордост. Усещането, че мога да се справям сам, ми пречеше да позволя на някого да ми помогне, защото смятах това за проява на слабост. Докато размишлявах върху Словото, Святият Дух ми откри нещо много важно: част от служението на другите е да им позволиш да послужат на теб.
Молитва: Небесни отче, помогни ни да разберем, че желанието да приемем нечия помощ също е проява на любов към другия. Амин.
Мисъл за деня: Сам Христос иска да ми послужи. Ще Му откажа ли?
Антъни Мърфи (Уисконсин)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ САМОДОСТАТЪЧНИ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар