Прочит: Матей 8:23-27
„И, ето, в езерото се надигна голямо вълнение, толкова силно, че вълните заливаха ладията; а Той спеше.“
(Матей 8:24)
Бурята се появи отникъде. Когато влязоха в ладията, водата беше спокойна, а сега се носеха по развълнуваното езеро. Бяха ужасени и веднага се обърнаха към Този, Който можеше да помогне. Но Исус спеше. В паниката си те Го събудиха: „Спаси ни! Ще се удавим!“. В тази опасна ситуация Исус беше съвсем спокоен.
Понякога в живота си имам чувството, че Исус се е оттеглил и си почива. Изпълнен с тревога, не виждам помощ. Иска ми се да извикам: „Спаси ме! Няма да се справя сам!“. Но дълбоко в душата си знам, че хиляди пъти съм викал и Исус винаги е бил до мен – дори да съм го чувствал по-късно, отколкото съм искал.
В историята от Матей Исус укроти бурята. Той може да стори това и в моя живот. Понякога, когато не виждаме надежда, Той изпраща отговор. Понякога укротява бурята, а понякога – нас.
Молитва: Исусе, благодарим Ти, че никога не ни изоставяш, когато сме в беда. Помогни ни да се доверяваме напълно на Тебе. Амин.
Мисъл за деня: През каквото и да преминавам, Исус знае всичко и се грижи за мен.
Джен Чапман (Западна Вирджиния, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ЧУВСТВА В БЕЗИЗХОДИЦА.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар