Прочит: Яков 1:2-12
„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания…“
(Яков 1:2)
Докато бях тийнейджър, най-много страдах от самотата. Години наред се молех за верни християнски приятели, но години наред Бог ми отговаряше „Още не“ и аз не разбирах защо. Не полагах ли достатъчно усилия? Нямаше ли приятелите християни да ми помогнат в пътя на вярата? Не беше ли приятелството част от Божия план?
Посланието на апостол Яков ни казва да приемаме изпитанията с радост, защото те ни правят по-силни и ни помагат да станем такива, каквито Бог иска. Докато преминавах през самотата в младежките си години, се научих да разчитам повече на Бога и да се отнасям по-добре с тези, които не са популярни. Научих се да ценя и заздравявам вече изградените си отношения с хората, особено с братята и сестрите си. Освен всичко това, времето, което прекарвах сам, ме провокира да започна да записвам своите мисли и така да споделям размишленията си с хората.
Бог не ни казва, че страданието носи радост. Страданието си е страдание. Самотата, която изпитвах, не беше нещо хубаво. Бог обаче ни казва да считаме изпитанията за радост. Сега мога да считам изпитанието, през което съм преминал, за радост благодарение на всичко, на което то ме е научило.
Молитва: Господи, през каквото и изпитание да преминаваме днес, помагай ни да намираме радост в упованието на Тебе, за да се научим да устояваме и да се уподобяваме на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Дори в страданието мога да постоянствам в упованието си на Бога.
Тим Пийтс (Уисконсин, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ ОТ САМОТА.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар