Прочит: Матей 17:14-20
„Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“
(Йеремия 29:11)
Преди години с приятели отидохме да се катерим в планината и си прекарахме чудесно. Тогава имах любимо куче, което често вземах със себе си. Когато маршрутът ставаше сложен и трябваше да преминаваме през тесни места, то трябваше да се довери на мен, за да го водя. Кучето беше младо и трудно се подчиняваше на команди, затова се въртеше и с нетърпение чакаше да го пусна да тича свободно на широк и безопасен терен. Когато го пусках, то започваше да тръска глава с облекчение. С времето растеше и ставаше все по-послушно – доверяваше ми се навсякъде.
Всеки път си спомням за кучето си, когато имам проблеми и чувствам, че трябва да се доверя на Бога. Съпротивлявам ли се, когато Той иска да ме вдигне, за да ме преведе през опасно място, или се оставям спокойно на Неговата грижа? Всеки ден се убеждавам в Божията вярност и знам, че винаги съм в безопасност близо до Бога.
Молитва: Верни Боже, Който ни обичаш, помогни ни да Ти се доверяваме във всичко. Амин.
Мисъл за деня: Когато се появят трудности, ще се доверя на Бога да ме преведе през тях.
Кери Найт Кицмилър (Тексас, САЩ)
Да се молим за: КАТЕРАЧИТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар