Прочит: Яков 1:19-25
„На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.“
(Йоан 20:23)
Преди години водех неделни уроци за деветокласници. Една неделя след трудна седмица влязох в класната стая и заварих пълен безпорядък – имаше хартия навсякъде, столове върху масите, а учениците просто стояха и се смееха. Започнах да се карам и да ги обвинявам в неуважение към мен и неделното училище. Това продължи доста време, докато забелязах загрижените им погледи и осъзнах, че съм преминал границата. Спрях и им се извиних. Обясних, че жена ми е в болница и съм доста притеснен, но това не е причина да се държа зле с тях. После продължихме с часа.
Когато си тръгваха, застанах на вратата и ги наблюдавах. Гордеех се с примера на прошка, който им бях показал. Докато минаваха покрай мен, всеки ме прегърна, потупа ме по рамото или ми подаде ръка за поздрав. Бях щастлив, че са научили урока. Но когато се замислих за това по-късно, осъзнах, че те са били учителите, а аз – ученикът. Всички те ми показаха, че ми прощават, като излязоха от стаята с усмивка и без лоши чувства. Такава простителност е дар от Бога.
Молитва: Господи, благодарим Ти за дара на прошката. Помагай ни да прощаваме като тези млади хора. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да покажа, че прощавам?
Кен Клаар (Айдахо, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОПИТВАТ ДА ПРОСТЯТ.
Остави коментар