Утеха

Прочит: Йеремия 31:12-14

„Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.“
(Матей 5:4)

Винаги съм живяла с мисълта, че ще имам деца. Година след като със съпруга ми се оженихме, научихме щастливата новина, че очакваме дете. Но две седмици по-късно го загубихме заради спонтанен аборт. Потънахме в скръб. Беше изумително колко ни бяха сближили тези тринадесет дни, в които заедно се радвахме за новия живот. Веднага бяхме споделили радостта си с роднини и приятели, защото не можехме да я запазим само за себе си. А сега скърбяхме за детето, което никога нямаше да видим.
Плаках много за него и за всички надежди, които си отидоха с него – да го държа в ръце, да чуя първите му думи, да го видя как расте. Депресираше ме още повече несигурността – не знаех дали ще мога да износя друго дете. Щяхме ли изобщо някога да станем родители?
Ние бяхме благословени дори в страданието и в скръбта. Църквата, приятелите и семейството ни подкрепяше много, с търпение, любов и грижа. В споделената тъга с мъжа ми започнахме да се разбираме и да се доверяваме един на друг и много повече – на Бога. в Христос намирахме сили да продължим напред.
Сега сме щастливи родители на две прекрасни деца. Във времето на страх и тъга Бог ни показа, че каквото и да се случва, винаги е до нас.

Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни утешаваш, когато скърбим. Напомняй ни, че са блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Амин.

Мисъл за деня: Скръбта ме подтиква да търся Божията утеха.
Кейт Ъндъруд (Кентъки)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ АБОРТ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *