Утеха

 

Прочит: Марк 14:32-42

 

„Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой – и утешители, но не намерих.“

                                                                            (Псалм 69:20)

 

Колко ли самотен се е чувствал Исус в деня преди смъртта Си? Учениците Му не бяха намерили достатъчно сили дори да се молят заедно с Него, а един от тях Го беше предал.

Преживявала съм моменти, в които съм се чувствала изключително самотна и притисната от душевна тревога; моменти, когато не ми е било никак лесно да намеря човек, с когото да споделя всичко. Хората си имат своите собствени проблеми и не могат да носят и чужд товар.

Всеки от нас преминава през кризи: разбито сърце, уволнение, болести, смърт на близки хора. В такива моменти най-силно се нуждаем от подкрепа. Имаме нужда от приятели, които да ни изслушат, без да се уморят, от семейството си, което да бъде до нас денем и нощем, когато не можем да заспим.

Исус, също като всеки човек, имаше нужда от утеха, когато живя на тази земя. Той искаше да Го подкрепят Неговите най-близки хора, тези, които толкова много обичаше. Но не намери достатъчно съчувствие. Силата идваше само от Небесния Му Отец. Той се молеше с увереността, че Неговият Отец няма да Го осъди, но ще Му помогне да извърви докрай Своя спасителен път. Нека и ние правим същото!

 

Молитва: Боже на всяка утеха, когато не намираме нужната подкрепа в хората около нас, нека се обръщаме към Теб, за да ни дариш надежда. Амин.

 

Мисъл за деня: Дори когато се чувстваме изоставени, Бог е с нас.

Джойслин Сориано (Филипини)

 

Да се молим за: ВЕРНИТЕ ПРИЯТЕЛИ.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *