Прочит: 2 Коринтяни 1:1-7
„… Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
(2 Коринтяни 1:4)
От младежките си години насам страдам от тежка депресия и няколко пъти съм правила опити за самоубийство. Накрая ме затвориха в клиника за наркозависими и не ми позволиха да я напускам в продължение на три месеца. Молех се отчаяна: „Господи, нямам достатъчно сила, за да си помогна сама. Страх ме е от хората тук. Моля Те, спаси ме!“.
Отговорът на моята молитва дойде от Библията. когато прочетох 2 Коринтяни 1:1-7, си дадох сметка за страданието, което беше понесъл Исус. Погълната от своето собствено страдание, бях забравила това. Осъзнавайки, че съм станала егоистична, се помолих: „Господи, съжалявам. Моля Те, помогни ми да почувствам Твоето присъствие отново“. Той ми даде мир и увереност, че е с нас винаги, особено когато страдаме.
Осъзнах, че каквото и да преживявам, трябва да съм благодарна за Христовите страдания. Молих Бога в бъдеще, когато срещам хора, които преживяват същото, което аз преживях, да им помагам без колебание.
Молитва: Господи, благодарим Ти за мира, който ни даваш. Води ни при хора, които ние можем да утешим. Амин.
Мисъл за деня: Понеже Христос пострада, Той може да утеши мен, когато страдам.
Каеко Сатору (Япония)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СТРАДАТ ОТ НЯКАКВА ЗАВИСИМОСТ.
Остави коментар