Утешително присъствие

Прочит: Псалм 23:1-6

„Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“
(Псалм 23:1)

Обадиха ми се по телефона, за да ми съобщят, че баща ми е починал. От години той страдаше от болестта на Алцхаймер. Докато пътувах 1200 мили, за да присъствам на погребението, си припомнях колко добър баща беше той. Сега беше мой ред да бъда такъв за моите деца.
През последните 30 години се борих със зависимостта си от алкохол и наркотици. Когато повярвах в Бога, успях да се откажа от тези навици и от известно време съм напълно чист. Сега щях да изпратя баща си по последния му път. Благодарен съм, че Бог ми помогна и ми позволи да бъда напълно адекватен в този момент. Можех да почета татко така, както той заслужаваше. Ако беше жив, той щеше да се гордее с мен. Бог ми позволи да утешавам другите и да приема тяхната утеха. Можех да се обърна за помощ към Него, защото чувствах нуждата от Неговата сила.
Когато свърши погребението, всички чувствахме Божието присъствие. Аз се радвах, защото бях уверен, че Бог преминава с нас през долината на мрачната сянка и ни води във вечния ни дом. Чувствах се по-близо до баща си от когато и да било. Благодаря на Бога!

Молитва: Боже, благодарим Ти, че изцеляваш болните и даваш сила на слабите. Помогни ни да разпознаваме всяка възможност да споделим Твоята любов с другите. Амин.

Мисъл за деня: Бог преминава с мен през всяка скръб.
Тод Рикетс (Флорида)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ БОРИ СЪС ЗАВИСИМОСТ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *