В автобуса

Прочит: Псалм 23:1-6

„На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми…“
(Псалм 23:2-3)

Един ден, докато пътувах в автобуса за хора с увреждания, един човек, по-възрастен от мен, си направи шега с ниския ми ръст. Това никак не ми хареса. Като видя, че ме е обидил, той каза: „Съжалявам, че се шегувам с ръста Ви. Просто помислих, че е забавно да видиш толкова ниска млада жена да пътува в този автобус“. Отвърнах: „Ниска съм заради химиотерапия и други усложнения, които получих от мозъчен тумор, когато бях едва на пет години“. Човекът ми се извини, а останалите в автобуса започнаха да пляскат. Двамата се усмихвахме през целия път. Преди да слезе от автобуса, той се обърна към мен и ми каза: „Надявам се останалата част от деня Ви да е хубава“.
Когато чуя обида като тази в автобуса или се боря с други трудности, си спомням Псалм 23. Неговите думи ме привдигат и ми дават смелост. В онзи ден те ми помогнаха да разговарям с човека и така пътуването ни да премине по-леко. Утешителните думи на Псалм 23 правят живота ми с уврежданията, които имам, по-лесен.

Молитва: Благодарим Ти, Боже, че си ни сътворил и ни обичаш. Води ни, за да откриваме нови начини да приемаме различните от нас. Амин.

Мисъл за деня: Библията ми дава думи на утеха.
Ив Нюман (Минесота)

Да се молим за: ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.